Забранени бебешки храни – има ли такива, които трябва да забавим, когато въвеждаме твърди храни?

 

Още през 2008 г., е имало много „забранени бебешки храни“, които педиатрите препоръчват да не се консумират от бебето, докато не достигне определена възраст. Тези забранени бебешки храни включват яйчен белтък, фъстъчено масло, миди, ракообразни и цитрусови плодове. От 2012 г. насоките се промениха категорично

 

„Забранените храни“ вече могат да се поставят на масата!

 

В скорошно интервю с д-р Jatinder Bhatia, неонатолог и председател на Американската академия по педиатрия (AAP) отбелязва, че „Няма доказателства, че въвеждането на всяка една последователност на храни е по-добре от друга.“

 

Много храни могат да представляват известен риск за здравето, но не е задължително да са алергични. Можете да откриете и някои храни и вещества, които не са включени, тъй като не представляват риск от алергия или непосредствена опасност за здравето (като захар и сол – макар, че не се препоръчва да се добавят към храната на бебето).

 
 

Дали тази диаграма е релевантна и има ли нужда от „забранени храни“, след като докладът на AAP (както и други) излезе през 2008 г.?

 

През 2008 г. AAP публикува клиничен доклад, озаглавен „Ефекти от ранните хранителни интервенции върху развитието на атопична болест при кърмачета и деца: Роля на ограничаването на майчиното хранене, кърменето, времето за въвеждане на допълнителните храни и хидролизираните адаптирани млека”

 

Има много хора, които вярват, че поради този клиничен доклад вече няма нужда да се забавят храните от какъвто и да е вид, когато се започне да се въвеждат твърди храни на бебето.

 

Докладът отбелязва следното:

 

 

Това включва забавяне на въвеждането на храни, които се считат за силно алергенни, като риба, яйца и храни, съдържащи фъстъчен протеин.

 

AAP заявява в клиничния си доклад, че:

 

 

Докладът и други, публикувани след 2008 г., не посочват и не препоръчват твърди храни от всякакъв вид да бъдат въведени по-рано от 4-6 месечна възраст. AAP също така казва, че „Няма достатъчно доказателства, че всяка диетична интервенция след 4-6 месечна възраст предотвратява алергичните заболявания. Това включва забавяне на въвеждането на допълнителни храни.“

 

Ще продължите да попадате на педиатри, които се различават по даваните препоръки; Някои остават предпазливи, докато други дават зелена светлина на всякаква храна на всяка възраст.

 
 

И така, какво точно означава това? Мога ли да дам моето 7 месечно бебе фъстъчено масло?

 

Най-важно е да обсъдите въвеждането на възможни алергенни храни с педиатър. Истината е, че фъстъците и яйцата не са доказани за безопасни за кърмачета преди 12 месеца или даже по-големи; нито и че тези продукти са доказани като опасни. Интересно е да се отбележи проучване от 2009 г. относно фъстъците, което принуди медицинската общност да обмисли по-специално как децата се запознават с фъстъците.

 

В проучване, публикувано в печатното издание на AAP “Early Consumption of Peanuts in Infancy Is Associated With a Low Prevalence of Peanut Allergy”, бе установено, че израелските бебета и деца имат по-малко алергии към фъстъци, отколкото техните връстници от Обединеното Кралство.

 

Една от възможните причини е, че израелските деца се запознават с фъстъците още от ранна детска възраст.  „Това проучване демонстрира силна обратна връзка между консумацията на фъстъци в ранна детска възраст и разпространението на фъстъчена алергия. Убедително е, че ранното въвеждане на чести и високи дози фъстъчен протеин при кърмачета може да доведе до орална толерантност. Доскоро в Съединените щати бе препоръчано диетичното избягване на фъстъците по време на бременност, кърмене и ранно детство.

 

Следващата ИНФОГРАФИКА на забранените храни е за тези родители, които се интересуват от това, какви храни могат да породят проблеми. Няколко от препоръките на графиката са там, тъй като забавянето на въвеждането на определени храни не се дължи на възможни алергични реакции.

 

Тези препоръки се дължат на други възможни рискове за здравето. Както споменах по-рано, много изброени храни не трябва да се дават до определена възраст поради възможни здравни проблеми:

 

• Медът, например, би могъл да причини бърз ботулизъм при кърмачетата поради незрялостта на чревния тракт на бебето.

 

• Пълномасленото мляко не трябва да се въвежда като заместител на кърмата или адаптираното мляко до 12 месеца. Тази препоръка се дължи на факта, че пълномасленото краве мляко не може да поддържа правилно растящото дете. Просто няма всички хранителни компоненти, необходими за здравословен растеж и развитие. Също така има и трудности при разграждането на протеини от пълномаслено мляко. Киселото мляко и сиренето са култивирани продукти и затова са по-лесно смилаеми.

 

• Цитрусите са много киселинни и много кърмачета на възраст под 12 месеца страдат от обриви и коремни болки поради киселинността. Това няма нищо общо с алергиите.

 

• Ягодите и мидите, и дори фъстъците, могат да предизвикат тежки, животозастрашаващи алергични реакции. Препоръката продължава да бъде за забавяне на въвеждането им.

 

• Ето още няколко примера за това защо може да е разумно да се забави въвеждането на определени храни: Броколите, например, е известно, че причиняват газове при много хора. Предлагането на броколи на новородено на 6 месечна възраст наистина не е добра идея.

 
 

 

 

*Фъстъците и ядките имат разнообразни възрастови препоръки за въвеждане.

 

Типичните възрасти за въвеждане са:

 

След една година за нечувствително към храни / неалергично дете;

 

След две или три години за дете, чувствително към храната / алергично дете.

 

Някои медицински специалисти дори препоръчват да не се дават фъстъци и черупкови ядки до седем годишна възраст. Трябва да въвеждате тези продукти след консултация с педиатър.

 

** Ягоди: Моля, обърнете внимание, че настоящата препоръка за въвеждане на ягоди е след като бебето достигне 12-месечна възраст. Търговските бебешки храни съдържат ягоди, защото преработването им при висока температура инактивира протеина, който причинява алергичния отговор.

 

*** Въвеждането на миди / ракообразни зависи от историята на хранителните алергии на бебето, както и от историята на хранителните алергии в семейството.

 

 

Както и при таблиците за твърдите храни, тази диаграма за бебешка храна е в известна степен консервативна в сравнение с указанията от други източници. Тя е проучена и съставена от различни медицински органи като частни педиатри, AAP, AAFP и WHO. Не забравяйте, че винаги трябва да се консултирате с вашия педиатър относно въвеждането на твърди храни за бебето и специално обсъдете всички храни, които могат да представляват риск за алергии.

 
 

Повече ресурси / проучвания:

 

• Германско проучване: „Това проучване не установи наличието на данни за забавено въвеждане на твърди вещества след 4 или 6 месеца за предотвратяване на астма, алергичен ринит и хранителна или инхалационна сенсибилизация на възраст 6 години“.

 

• Въвеждане на млечни продукти след 9 месец: „Повече забавяне при въвеждането на млечни продукти е свързано с по-висок риск за екзема.“

 

• Изследване на ESPGHAN: „Kърмене за около 6 месеца е желана цел. Допълнително хранене (т.е. твърди храни и течности, различни от кърмата или детската храна и последващото адаптирано мляко, не трябва да се въвеждат преди 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица.) ​​Няма убедителни научни доказателства, че избягването или забавеното въвеждане на потенциално алергенни храни, като риба и яйца, намалява алергиите както при кърмачета, за които се счита, че са с повишен риск от развитие на алергия, така и при тези, за които се счита, че не са изложени на повишен риск.

 

• Финландско проучване – Късно въвеждане на твърди храни: „Късното въвеждане на твърди храни се свързва с повишен риск от алергична сенсибилизация към храната и инхалационни алергени. Яйцата, овесът и пшеницата са най-силно свързани с хранителната сенсибилизация, докато картофите и рибата са най-силно свързани с инхалационната сенсибилизация.