Много митове и заблуди циркулират около бебешката храна и изкуството за хранене на бебета.
 

Част от тях са подкрепени от науката, каквато е идеята, че трябва да пренебрегнем тези нелепи изражения на лицето, които бебетата правят, когато за първи път вкусят твърда храна (виж по-долу).
 

Вярно е също, че предпочитанията на бебешка храна може да започнат още в утробата, както и че бебетата могат да свикват с хранителни аромати, които срещат в кърмата или адаптираното мляко.
 

Децата също са повлияни от това, което виждат да ядеш (Addessi и др 2005 г.).
 

Но в действителност, други твърдения и понятия имат много малко основание .
 

Казвали ли са ви, че на бебето не трябва да се дава плод, докато не се научи да яде зеленчуци?
 

Няма никаква научни доказателства, подкрепящи това твърдение. В действителност, точно обратното изглежда да е вярно:
 
 

 

А какво да кажем за идеята, че бебешката храна трябва да бъде скучна?
 
В търговските бебешки храни често липсват подправки от всякакъв вид. И все пак в един експериментален вкусов тест, 3-месечни бебета показват предпочитание за чесън. Джули Менела и нейният научен екип помолили кърмещи майки да ядат чесън и след това наблюдавали как бебетата са реагирали.
 
Когато чесънът достига своята пикова концентрация в кърмата на майките, бебетата сучат по-дълго на гърдата (Mennella and Beauchamp 1991).
 

 

Разнообразието също може да помогне. В друг експеримент, бебета изложени на най-различни зеленчуци за 8 дни са по-склонни да приемат други, нови зеленчуци след това (Mennella et al 2008).
 
Но как трябва да започнем с твърдите храни? И как трябва родителите да се справят с бебета, които отхвърлят новите храни?
 

Следва: Как да научите бебето да яде нови храни.

 

Въвеждане на нови храни: Не се отказвайте, само защото бебето ви прави гримаси!

 
Това изглежда да е един от тези случаи, когато моята баба беше права: Бебетата наистина правят всевъзможни смешни лица и гримаси, когато опитват нова, твърда храна; дори когато тази храна е предопределена да се превърне в любима.
 
В експеримент с бебета, тепърва започващи прехода от оризова каша към други форми на бебешка храна, изследователите отбелязват лицевите изражения на бебетата при дегустация на пюриран зелен боб за първи път (Forestell и Mennella 2007 г.).
 
Това са най-често срещаните реакции:

• 95% от бебетата присвиват очи
 
• 82% повдигат вежди
 
• 76% повдигат горните си устни
 
• 42% набръчкват носовете си

 
Тези реакции приличат на отвращение или погнуса и наистина са свързани с приемането на бебешки храни. Колкото повече бебетата се присвиват, толкова по-бавно ядат.

 

 

Но тук идва важното: Накрая свикват след първоначалната си неприязън към зелен фасул. Просто не трябва да се бърза.
 
Изследователи, помолили майките на бебета да опитат да ги хранят със зелен боб всеки ден, в продължение на 8 дни. Дневната експозиция не е била като насилствено хранене.
 
Всяка дневна сесия се е състояла от предлагане на зелен фасул на бебето, докато то не отхвърлило храната три пъти (от отвръщане или натискане на лъжицата настрани с ръка) или изяждане на цялото количество в бурканчето.
 
В края на осемте дни, бебета ядяха три пъти повече пюриран зелен фасул, отколкото при първоначалното предлагане.
 
Интересното е, че майките не могат да направят разлика. Изследователите помолили майките да оценят до колко бебетата харесват зеления фасул – както преди, така и след изтичане на осемте дни. Оценките на майките не се променят. Може би това е така, защото бебетата продължават да правят гримаси, докато се хранят.
 
Изглежда, че родителите не трябва да бъдат прекалено възпирани от няколко ексцентрични изражения на лицето. При ежедневно излагане, дори ако това е само с три малки опита – вашето дете може да приеме новата бебешка храна.
 

Какво да кажем за плодовете? Ако дадете на бебето сладки храни, няма ли това да му развали апетита за други видове бебешки храни?

 
Всъщност, няма никакви експериментални доказателства за тази идея. Напротив, експерименти показват, че децата се научават да харесват нови зеленчуци повече, ако първия опит със зеленчуците е свързан със сладост (Havermans and Jansen 2007).
 
Поради тази причина, на половината от бебетата в проучването със зелен боб бяха дадени праскови след всяка сесия със зеления фасул. И това се оказа изключително важно, защото:
 

Защо последващия сладък втори вкус подобрява вкуса на бебето за зеленчуци?
 
Най-вероятно това се дължи на т.нар. заблуждаваща система за обратна връзка на бебето.
 
Заблуждаващата система за обратна връзка е как храната ни кара да се чувстваме след като сме започнали да я смиламе, и тази информация може да доведе до бързо, автоматично обучение.
 
Ако свързваме храната с приятни усещания – като усещане за ситост или задоволство – сме склонни да я харесваме. Ако храната ни оставя с чувство на глад, ще бъдем по-малко ентусиазирани.
 
И ако ни се гади или не ни е комфортно след хранене, можем да развием незабавно неприязън към миризмата и вкуса на храната.
 

И така, бебетата, които ядат зелен фасул самостоятелно (т.е. без да им дават праскови след това) забелязват сравнително по-малък принос на енергия, свързана с храненето със зелен фасул. От друга страна, бебетата, чийто прием на зелен фасул е обединен с праскови, вероятно са били по-задоволени след всяко хранене. В резултат на това те развиват по-силен интерес и харесване към зеления фасул.

 

 

Но означава ли това, че трябва да насилваме бебето да яде?

 

Не. Има много причини да не принуждаваме бебето да яде нови храни.
 
В най-добрия случай, това е безполезно занимание. Когато някой е принуден да се храни с определена храна, той започва да я харесва по-малко, а не повече.
 
А в най-лошия, може по този начин да се опитвате да дадете на бебето си да яде нещо, към което то е алергично или чувствително.
 

И така, как мога да разбера дали бебето ми наистина не харесва нещо?

 
Ключът е в това, което бебето прави, когато се опитате да сложите храна в устата му. Ако то си обръща главата или отблъсква лъжицата, значи е свършило с тази бебешка храна. Най-малкото до утре, когато подобно на бебетата при експеримента със зеления боб, може да опитате отново.
 

Но какво да кажем за чувството на нашето бебе за вкус? Възможно ли е, то да възприема ароматите различно от нас?

 
Да, това е така.
 
Четете…
 
Чувството ни за вкус се влияе от два източника на информация:
 

1. Нашите вкусови рецептори откриват основните вкусове – сладко, кисело, горчиво, солено и умами (пикантен, на чубрица вкус – умами е името на вкусовото усещане, предизвикано от свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали и отлежали (залежали) храни и в хранителната добавка мононатриев глутамат, който е открит като такава през 1907 г. от Кукунае Икеда.).
 
2. Нашето обоняние ни позволява да разграничаваме всички други по-сложни аромати, като тези на чесъна, кимиона или канелата.

 
Експериментите показват, че бебетата имат добре развито чувство за миризма още при раждането. Новородените могат да установят сладост, кисело, умами, както и някои горчиви вкусове. Способността за откриване на соленост идва по-късно, на около 4 месеца (Beauchamp et al. 1986).
 
Но това не означава, че вашето 4-месечно мъниче усеща ароматите и вкусовете по същия начин, както и Вие. Много родители могат да потвърдят как техните бебета упорито отхвърлят храни, които изглеждат напълно приемливи за възрастни. Има няколко възможни причини за това, като някои от тях са:

• През годините се научавате да толерирате горчиви и кисели вкусове, които първоначално са отблъскващи
 
• Бебетата могат да бъдат по-чувствителни към горчиви аромати
 
• Бебетата могат да са “предварително програмирани” за откриване и предпочитане към сладки храни, защото сладостта е ориентир за по-високо енергийно съдържание
 
• Някои хора имат генетично обусловена и повишена чувствителност към горчивина.

 
Така че, въпреки най-добрите Ви усилия, Вашето бебе може да отхвърли някои храни, без значение какво правите.
 

Моят съвет: Направете своя собствена бебешка храна

 

 

Както беше отбелязано по-горе, в търговските бебешки храни често липсват каквито и да е подправки. Ако бебето ви жадува за вкусовете, които е намирало по време на бременността или при кърменето, винаги можете да се опитате да направите свои собствени бебешки храни у дома.

___________________________________________________________________________
 
Литература:
 
Addessi E, Galloway AT, Visalberghi E, Birch LL. 2005. Specific social influences on the acceptance of novel foods in 2-5-year-old children. Appetite. 45(3):264-71.
 
Beauchamp GK, Cowart BJ, and Moran M.1986. Developmental changes in salt acceptability in human infants. Dev. Psychobiology 19:17-25.
 
Beauchamp GK and Mennella JA. 2011. Flavor perception in human infants: development and functional significance. Digestion. 83 Suppl 1:1-6.
 
Forestell CA and Mennella JA. 2007. Early determinants of fruit and vegetable acceptance. Pediatrics 120(6):1247-1254.
 
Havermans RC and Jansen A. 2007. Increasing children’s liking of vegetables through flavour-flavour learning. Appetite. 48(2):259-62.
 
Mennella JA, Beauchamp GK. Maternal diet alters the sensory qualities of human milk and the nursling’s behavior. Pediatrics 1991;88:737-744
 
Mennella JA, Nicklaus S, Jagolino AL, and Yourshaw LM. 2008. Variety is the spice of life: strategies for promoting fruit and vegetable acceptance during infancy. Physiol Behav. 94(1):29-38.
 
Mennella JA, Trabulsi JC. 2013. Complementary foods and flavor experiences: setting the foundation. Ann Nutr Metab. 60 Suppl 2:40-50.
 
Ventura AK and Worobey J. 2013. Early influences on the development of food preferences. Curr Biol. 6;23(9):R401-8.

 

По материали от parentingscience.com