На 10. Март 2015 година на бял свят се появи героят на нашите разкази – Калоян. Малко подрани от предвидената дата, но се роди здраво и прекрасно дете.

 
 

Калоян:

 

Много хубаво и приятно ми беше в утробата на мама. Топло, удобно, храната си идва някак без усилие. Само малко неприятно беше в моментите, когато различни непознати за мен хора натискат корема на мама и съответно мен. Не беше трудно да ги разбереш – натискат и очакват съответна реакция. Я краче да протегнеш, я ръчичка..

 

Е, понякога удовлетворявах желанията им. Разбира се, те се радваха много на тези моменти, на мен не винаги ми беше толкова приятно.

 

Както и да е, този лежерен период от моето най-ранно детство приключи. Дойде време да се родя, което за мен си беше абсолютно неочаквано събитие. Както може би предполагате, нямах никаква представа, че ме очаква нещо такова и че това ще промени живота ми до този момент изцяло.

 

__________________________________________

 

Аууу, защо такава мъка  е това раждане!? То те натискат, дърпат, а ти какво да направиш, като през толкова тясно място трябва да преминеш?

 

 

 

 

Ето ме вече на бял свят. Свеж, сбръчкан, очичките тепърва започват да се отварят и да виждат света около мен. Всичко е ново, чуждо. Толкова много звуци, съвсем различни от тези, с които съм свикнал. И миризми.. И всичко е толкова странно.

 

Усетих мама, сложиха ме веднага след като се появих на гърдите ѝ, неземно чувство. Но, за кратко. След малко ме взеха, сложиха ме на един кантар и дръпнаха един метър да ме измерят. Е, средни размери, не много голямо бебе. Но в този момент изобщо не ми беше да се притеснявам за това. Подмятаха ме насам – натам и накрая заспах от умора и вълнения.

 

 

Тук следва кратка инфографика за моето раждане:

 

 

 

__________________________________________

 

Първото гушване на твоето бебе, твоята кръв е невероятно. И странно. Не може да се опише.

 

 

Аз като новоизлюпен баща бях в джаза.

 

В началото не можеш още да се осъзнаеш и да възприемеш толкова голяма промяна в живота. Едно такова ти е странно… и забързано. Да свършиш едно, друго, трето..

 

На следващият ден ми беше доста тежко, все пак след тежката вечер да споделя радостта и чувствата с приятели.

 

После…

 

В началото както ние, така и той се чудеше какво става, но бързо, бързо започвахме да се окопитваме.

 

Естествено, в самото начало най-велико нещо е майчиното мляко. Малко повече за кърменето можете да прочетете тук. За кърменето мога да говоря единствено като страничен наблюдател, от първо лице знае само мама (туй помпи, шишета, замразяване, да пробваш капката на съхранената кърма с опъкото на китката….)

 

Като всичко ново и за първи път е голяма лудница. Стерилизиране на съдове за кърма и помпа, непрекъснато повръщане и пране и гладене на пелени… Безсънни дни и нощи и миене на наакано дупе – или вече имате представа или ви предстои да разберете 🙂

 

Но не се плашете – този период бързо минава и само хубави спомени остават.

 

Следва продължение…