Предпочитанията за вкус започват да се оформят много преди първото опитване на твърда храна.
 
В тази статия ще Ви запозная с някои интересни и малко известни ефекти на кърмата и предпочитанията за бебешка храна и развитие на детето.
 
Тук накратко обобщавам прозренията, получени от научните изследвания.
 
Както ще видите, тези изследвания показват, че кърмачетата научават за видовете храни, консумирани от майките им по време на бременност и лактация. Такъв опит определя приемането на определени вкусове и може да „програмира“ по-късни хранителни предпочитания.
 
През изминалото десетилетие експерименталните проучвания разкриха, че средата, в която живее човешкият фетус, амниотичният сак, се променя в зависимост от избора на храната на майката, тъй като от нея се пренасят хранителните вкусове и те обогатяват амниотичната течност (1).
 
Опитът с такива вкусове води до по-голямо удоволствие и предпочитание към тях след раждането и по време на отбиването. Например, експозицията на ароматизирани хранителни съставки като чесън или анасон в амниотичната течност оказва влияние върху реакциите на новороденото (по лицето, мимиките и ориентацията) към тези миризми, непосредствено след раждането (1; 2).
 
Учените са открили над 200 различни витамини, минерали, протеини, мастни киселини, аминокиселини, хормони, противовъзпалителни средства и други съставки в човешката кърма.
 
Това са „стандартните“ съставки. А какво да кажем за „допълнителните“ аромати в майчиното мляко, които варират според диетата на майката?
 
 

Вторични аромати

 
Хранителните аромати се пренасят през плацентата и гърдите и изследванията показват, че бебетата могат да ги открият.
 
Бебетата често харесват тези вторични аромати. При експеримент изследователи дават на кърмещи майки хапчета с аромат на чесън и след това измерват колко дълго сучат тримесечни кърмачета (тайни за хранене на бебето) (4).
 
Между 1,5 и 3 часа след като жените са погълнали хапчетата, чесновият аромат достига своя пик в кърмата и бебетата усещат това. В сравнение с бебетата, чиито майки са приемали плацебо хапчета, „чесновите бебетата“ прекарват повече време на гърдите.
 
Така, че дълго преди първите опити на бебето ви да яде твърда храна, то вече е срещало разнообразие от вкусове.
 

Пренатално изучаване на предпочитанията за бебешка храна

 
 

 

Хранителните вкусове преминават през плацентата в амниотичната течност, която фетусът поглъща редовно. Изследванията показват, че новородените приемат повече аромати, които са се появили по време на бременността, а ефектите може да продължат месеци след раждането.
 
В изследване от 2001 г. е установено, че бебета, които са били изложени на определен вкус (конкретно на моркови) или в амниотичната течност или в майчиното мляко, се държат по различен начин в отговор на този вкус в храната, отколкото неекспозираните контролни бебета (5).
 
По-конкретно, по-рано изложените бебета показват по-малко отрицателни изражения на лицето, докато се захранват със зърнени култури с аромат на моркови в сравнение с обикновена зърнена култура.
 
Постнаталното излагане има подобни последици, като по този начин се подчертава значението на разнообразната диета както за бременни, така и за кърмещи жени.
 
Всъщност, майчиното мляко и амниотичната течност споделят сходство на ароматите от храните изядени от майката. Именно това ни дава основание да предположим, че кърмата служи като “мост” на досега и преживяванията на бебето с аромати в утробата с тези в твърдите храни по-късно.
 
Освен това, сладостта и текстурните свойства на човешкото мляко, като вискозитета, варират от майка до майка, което предполага, че кърменето, за разлика от храненето с адаптирано мляко, осигурява на детето богат източник на различни химио-сензорни преживявания.
 

 
Интерес представляват неотдавнашните констатации от вътрешно-културно проучване на жени, живеещи в няколко региона на Мексико (6). Въпреки различията в кухнята, има забележителни сходства във видовете храни, с които се хранят кърмачетата по време на отбиването и се консумират повече от майките по време на бременност. В известен смисъл, храните, изядени от майката (например плодове), формират основата на моделите за отбиване на детето.
 
Опитът с разнообразие от аромати повишава приемането на нови храни по време на отбиване при кърмачетата (7). Интерес представлява констатацията, че кърмените бебета са по-склонни да приемат нов зеленчук при първото му въвеждане, отколкото хранените с адаптирано мляко (8).
 
Едно обяснение за това откритие е, че за разлика от храненото с храна за кърмаче, което изпитва монотонност на аромати в адаптираното мляко, кърменото бебе е изложено на различни аромати от майчината кърма, определяйки модела за разнообразна диета.

 

Кърмата и предпочитанията за бебешка храна

 

Проучванията също така показват, както споменах по-горе, че предпочитанията за бебешка храна са повлияни от вкусовете, открити в майчиното мляко.
 
В проучването от 2001 г. Изследователите дават на кърмещи майки да пият сок от моркови всеки ден (5). След това, когато бебетата достигат до етап да ядат твърди храни, изследователите предлагаха на бебетата избор между обикновени зърнени храни и зърнени храни, ароматизирани със сок от моркови.
 
Когато на бебетата се въведяха зърнените култури с аромат на моркови, те направиха по-малко отрицателни изражения на лицето.
 
Тези резултати предполагат, че кърмените бебета могат да се учат и да формират предпочитания за всички видове храни.
 
Всъщност има някои доказателства, че кърмените (вместо да се хранят с адаптирано мляко) бебета приемат повече и по-лесно нови храни, когато започнем да ги въвеждаме (8).
 
Възможно е обаче ефектът да зависи от това, какви храни кърмещите майки консумират редовно.
 
Адаптираното мляко също оказва влияние върху хранителните предпочитания
 
В експеримент при деца от предучилищна възраст Джин Джие Лием и Джули Менела поискали от децата да опитат различни сокове, всеки от които се характеризира с различни нива на сладост и киселинност.
 
Изследователите установяват, че децата, които са консумирали по-кисели адаптирани млека на протеинови хидролизати като бебета, предпочитат по-високи концентрации на лимонена киселина в сока си (9). Децата, които са използвали други адаптирани млека, са по-малко склонни да се наслаждават на киселия сок.
 
Подобно проучване установява, че децата, които са употребявали соево адаптирано мляко, е по-вероятно да се насладят на сок с горчив вкус (10).
 
Други експерименти показват, че бебетата, хранени с хидролизирани адаптирани млека, е по-малко вероятно да консумират пюре от броколи или карфиол, от бебетата на млечни адаптирани млека (11)
 
 

Повече чеснова кърма, моля.

 
Тези проучвания показват, че ранните опити с вкус имат дълготраен ефект върху предпочитанията на детето за вкус. Всъщност някои изследователи предполагат, че подправките, предавани чрез плацентата и майчиното мляко, са отчасти отговорни за нашите постоянни предпочитания за етнически храни.
 
Това означава ли, че родителите трябва да се опитват да контролират онова, което вкусват техните малки бебета?
 
Може би. Изследванията показват, че децата от предучилищна възраст са по-склонни да ядат плодове, ако са били кърмени и са им били въведени плодовете в началото на живота (12). А също и деца, които обичат плодове и зеленчуци, са по-малко склонни да имат наднормено тегло (13).

 

 

Дългосрочните последици от ранното хранене с мляко върху развитието на предпочитанията за храна и вкус са били предмет на няколко продължителни изследвания през последните години.
 
В едно 8-годишно проучване, проведено в САЩ, консумацията на плодове и зеленчуци от деца на училищна възраст се прогнозира от продължителността на кърменето, от преживяванията, свързани с храненето в ранните етапи на развитие или от предпочитанията на майките (14).
 
Подобни наблюдения са докладвани наскоро в Обединеното кралство (12) и Франция (15). Ясно е, че са необходими повече изследвания, но констатацията, че кърмачетата се учат чрез ароматни нотки в майчиното мляко, предполага един (но не и единственият) механизъм, залегнал в тези асоциации.
 
 

Защо се казва на жените да избягват силните вкусове и аромати при кърмене?

 
Джули Менела, биопсихолог от Центъра за химио-сензорни проучвания на Монел във Филаделфия, е главният автор на проучването от 1991 г. (това за чесновият аромат, за което споменах по-горе в статията); Тя продължава да проучва ефекта от ранните експозиции върху развитието на вкуса. – Амниотичната течност и майчиното мляко имат много сензорна информация.
 

 
Това, което отива в стомаха ви, отива в кръвта, разделено на молекули, протеини, въглехидрати и мазнини. Вкусовете също се пресичат, включително мощни молекули, наречени летливи, които носят аромат, което от своя страна силно влияе на вкуса.
 
Разнообразието от аромати, които ядете по време на бременността, отива в кръвта ви и след това в амниотичната течност, която бебето непрекъснато пие, in utero. А вкусовете, които ядете, докато кърмите, преминават от кръвоносните съдове към млечните жлези и в кърмата.
 
Така че, вместо да ограничаваме майчината диета, сега има добри доказателства, че като ядем голямо разнообразие от здравословни и вкусни храни през тези периоди, всъщност правим на нашите бебета една голяма услуга.
 

„Кърмените бебета обикновено е по-лесно да се хранят на по-късен етап, защото те са имали този вид разнообразие от различни аромати от първите си стадии на живот, докато едно хранено с адаптирано мляко бебе има еднообразно преживяване“,

казва Луси Кук, психолог, специализиран в детското хранене, старши научен сътрудник в University College London.
 

„Абсолютно ключово нещо е експозицията на различни аромати, веднага щом можеш да почнеш да го направиш; Това е чудесен метод за приемане на нова храна.“

 

 
Добра идея е кърмещите майки да ядат разнообразие от плодове и зеленчуци – не само заради непосредствената им хранителна стойност, а за вкусовите преживявания, които предлагат на бебетата.
 
И ако искате детето ви да се наслаждава на ваши любими ястия има смисъл да ядете тези храни докато кърмите.
 
А адаптираното мляко? Може би някой ден ще видим нови формулировки, които имитират ароматите в майчиното мляко.
 
Така че, да, вкусовете и ароматите на храните, които ядем когато сме бременни или когато кърмим, отиват при бебето. Но това трябва да бъде положително послание, а не списък с „това не трябва“, тъй като означава, че предлагаме нещо повече от протеини и калории.
 
Ние всъщност даваме на нашите бебета, неродени и родени, някои от радостите на нашето отношение към вкусовете и храната.
 

 

 

______________________________________________________

1. Mennella, Johnson & Beauchamp, 1995
2. Hepper, 1988
3. Schaal, Marlier & Soussignan, 2000
4. Mennella and Beauchamp 1991
5. Mennella, Jagnow & Beauchamp, 2001
6. Mennella, Turnbull, Ziegler, & Martinez, 2005
7. Gerrish & Mennella, 2001
8. Sullivan & Birch, 1994
9. Liem and Mennella 2002
10. Mennella and Beauchamp 2002
11. Mennella et al 2006
12. Cooke et al 2004
13. Lakkakula et al 2008
14. Skinner, Carruth, Wendy & Ziegler, 2002
15. Nicklaus, Boggio, Chabanet, & Issanchou, 2004