Хранене на бебето при поискване и защо тази стратегия е по-добра според научните изследвания.

 

Дали храненето по график вече не се разглежда като толкова ефективно и естествено?

 

На следващите редове съм извадил малко повече информация по темата.

 
 

Графикът за хранене на бебета се преразглежда

 

В миналото повечето „бебе експерти“ често препоръчват на родителите да хранят бебетата си на редовни интервали от 3 или 4 часа.

 

Но днес, официалните медицински препоръки са се изместили в полза на оставянето на бебетата сами да решат.

 

Защо е тази промяна?

 

Има няколко причини, но простият отговор е следният: Когато оставяме бебетата да определят времето и продължителността на своите собствени хранения, те са по-склонни да получат това, от което се нуждаят: не твърде малко и не твърде много.

 

Намесата в този процес – чрез налагане на график за хранене на бебето – не помага на бебетата да развият собствена интуиция за храната (Tylka et al., 2015). И това може да доведе до проблеми.

 

Например, новородените трябва да се хранят често и винаги, когато показват признаци на глад – в идеалния случай, преди да започнат да плачат. В противен случай новородените са изложени на по-висок риск от обезводняване и недохранване.

 

Нещо повече, честите хранения помагат на кърмещите майки да осигурят добро снабдяване с мляко и това да помогне на кърмените бебета да се приспособят към естествените вариации в качеството на млякото (Institute of Medicine, National Academy of Sciences 1991).

 

Храненето при поискване може също да помогне на бебетата, хранени с бутилка, да избягват прекомерното хранене. И разбира се, всички бебета преминават през растеж и изпитват колебания в енергийните си нужди. Храненето при поискване улеснява кърмачетата да увеличават или намаляват приема си при необходимост (Tylka et al., 2015).

 

И накрая, може да има ползи, които се простират извън адреса на глада и жаждата на бебето. Бебетата, които се хранят при поискване, може по-лесно да се справят със стреса. Те дори биха могли да се насладят на когнитивно предимство. Има намеци, че налагането на схема за хранене на бебета може да има отрицателно въздействие върху когнитивното развитие.

 

Изглежда, че най-добрият график за хранене на бебетата е този, който те разработват за себе си. Но какви са доказателствата? Нека да разгледаме по-подробно.

 

Графикът за хранене на бебета в еволюционна перспектива

 

Малките на млекопитаещите животни навсякъде започват живота си с мляко. Но те не винаги се хранят по един и същи начин. В някои видове майките „оставят“ своите малки в гнездата. Това е стратегия, която позволява на майката да отиде да се нахрани.

 

Но това се случва само ако има начин да се предпази малкото от гладyване по време на тези дълги разделяния. Как се справят?

 

Решението е двояко:

 

1. Майките произвеждат мляко с високо съдържание на мазнини и високо съдържание на протеини – което бихме могли да наречем супер-гориво.

 

2. Малките имат способността да сучат много бързо и ефективно млякото, когато най-сетне дойде време за хранене.

 

Заедно тези елементи позволяват на малките да „натрупат“ високо концентрирана храна – достатъчно, за да издържат много часове.

 

Бозайници, които следват тази стратегия, се наричат ​​“хранилики на разстояние“ и млякото им е наистина много богато. Добър пример за раздалечено захранващо устройство е заекът, който произвежда мляко, което е 18,3% мазнина и 13,9% протеин (Jenness 1974).

 

 

За разлика от тях, други бозайници държат бебетата си с тях, докато се хранят. Точно как правят това варира от вид на вид. Някои, като маймуните, носят бебетата си. При други, като кравите например, малките им ги следват пеша.

 

Но независимо от това, бебетата остават близо и заедно с близостта идва честото хранене. Бебетата са склонни да инициират хранене и да се кърмят по-спокойно. Не е нужно да се зареждат със супер-гориво, така че майките им не правят такова. Млякото е по-малко калорично, по-разредено.

 

 

Ами хората?

 

В някои модерни, индустриални общества хората действат като “раздалечени хранилки”. Бебетата са „оставени“ в кошари или люлки и се хранят на интервали от 3-4 часа.

 

Но дали сме проектирани за тази стратегия? Дали биологията на кърменето на човека е създадена за “раздалечени хранилки”? Отговорът е НЕ, защото:

 

• човешкото мляко е с относително ниско съдържание на мазнини (3,8%) и протеини (1%);
• човешките кърмачета сучат с бавното темпо, характерно за “непрекъснатите хранилки”;

 

Така, че нашата основна физиология ни дава отговор. Ние не произвеждаме супер-гориво, а нашите бебета не разполагат с умение за супер бързо извличане на кърмата. И това е в съответствие с поведението на други членове на нашето родословно дърво.

 

Непрекъснатото хранене е стратегията за избор сред всички наши близки роднини – включително бонобота, шимпанзета и горили.

 

Това е и стратегията, наблюдавана сред хората, живеещи в традиционните общества. В обществата за ловец-събирачи, бебетата не се хранят само при поискване. Те също се кърмят много често – около 2-4 пъти на час (Konner 2006). В други традиционни общества, родителите не кърмят по този екстремен начин, но храненето все пак се инициира от бебетата.

 

В проучване на непромишлени общества (в които са включени номади и населени земеделски народи), антрополозите установили, че храненето „при поискване“ е правило. Във всяко общество, за което има информация за схемата за хранене на кърмачета (25 от 25), хората хранят бебетата си „при поискване“ (Severn Nelson et al 2000).

 

 

Но до колко това има значение? Дали може да проработи?

 

Може ли да бъдем в състояние да държим бебетата еднакво щастливи и здрави, като използваме строг график за храненето им? Може би това е просто въпрос на промяна на времето за хранене.

 

Звучи добре, но има и някои препятствия.

 
 

Бебетата се различават според нуждите си – от бебе до бебе и от ден на ден

 

Различните бебета имат различни нужди и едно и също бебе изпитва колебания в енергийните нужди с течение на времето.

 

Какво ще стане, ако бебето Ви има желание да бъде по-активно и се нуждае от повече храна, за да се нахрани? Какво ще стане, ако то се нуждае от повече течности, защото е горещо, или защото е заразено с вирус? Какво ще стане, ако бебето ви е по време на усилен растеж?

 

Трябва графикът Ви да е индивидуализиран според настоящите нужди на бебето. Вие също се нуждаете от график, който се променя в отговор на бъдещите му нужди. Това е доста трудно, освен ако не обръщате внимание на бебето си, предлагайки му храна, когато наблюдавате признаци на глад.

 

И ако правите това, и не налагате строг график за хранене на детето с точно определено време, по дефиниция, вие го храните “при поискване”.

 

Нещо повече, нуждата на бебето от храна и течности е само едната страна на уравнението – страната на търсенето. Съществува и страна на предлагането. Ако бебето ви е на адаптирано мляко, лесно е да разберете колко и с какво се снабдява то.

 

Но майчиното мляко не работи по този начин. Кърмата е приблизително сходна по състав от една жена до друга, но има значителни разлики. Не само майчиното мляко е различно в отделните индивиди. То също варира между пробите от кърма, на една и съща майка в различни точки от времето.

 
 

Кърмата се изменя в калорийно съдържание

 

Когато Шели Хестър и нейните колеги анализираха 22 публикувани проучвания върху метаболизираното енергийно съдържание на кърмата, изследователите успяха да изчислят калориите, които се откриват за едно хранене: около 65 калории на 100 милилитра (ml) от кърмата.

 

Но чакайте! Тази оценка е средната стойност за млякото, изразено между 2 и 6 седмици след раждането (Hester et al 2012).

 

Произведеното по-рано мляко е значително по-малко калорично. Коластрата, произведеното мляко през първите няколко дни, има само около 53 калории на 100 мл. След това, между около 6 и 14 дни след раждането, калорийната плътност се увеличава леко, средно 58 калории на 100 mL (Hester et al 2012).

 

И млякото, произведено по-късно – след 6-та седмица от раждането – става все по-калорично с течение на времето. Това се дължи на факта, че съдържанието на мазнини в кърмата е склонно да се увеличава, колкото по-дълго продължава да кърми майката.

 

Когато учените са проследили кърмещите майки с течение на времето, те са установили, че съдържанието на мазнини в млякото, произведено на 6 месеца е по-високо от това на 3 месеца от раждането (Szabó et al 2010).

 

Изследванията сочат, че отделната жена може да варира широко в масленото съдържание на млякото – от 2 гр. на 100 мл. до 5 гр. на мл. (Institute of Medicine, National Academy of Sciences 1991).

 

Други изследвания са идентифицирали някои от причините за тази вариация: диетата, индексът на телесна маса, възрастта на майката, социално-икономическият статус и дори навиците при пушене са свързани с разликите на количеството мазнини в майчиното мляко (Innis 2014, Rocquelin et al 1998 Argov-Argaman et al., 2017, Al-Tamer et al., 2006, Agostoni et al., 2003).

 

 

Бебетата променят потребностите си, а различните кърмени бебета, може да получават много различни видове кърма.

 

И тъй като бебетата могат да пият толкова много, преди стомасите да са пълни, съдържанието на мазнини в млякото ще доведе до значителна разлика в калориите, които те получават от всяка дадена сесия за хранене. Някои бебета ще се нуждаят от по-чести хранения, отколкото други, просто защото млякото им има по-малко калории на порция.

 

Също толкова важно, кърмата от една и съща майка може да се колебае в качеството от ден на ден и дори от час до час (Khan et al 2013). Така, че е възможно графикът за хранене на бебето, който работи един ден добре, може да остави бебето недоволно по друго време.

 

И накрая, заслужава да се отбележи, че качеството на майчиното мляко се променя по време на хранене. В началото, когато гърдите са пълни, млякото, което се освобождава, е сравнително разредено и с ниско съдържание на мазнини. След това, гърдите стават по-меки и млякото се променя. По-ранната кърма отстъпва по пътя към по-концентрирана накрая (Woolridge 1995).

 

В началото на храненето кърмата изглежда водниста и синкава, докато към края на храненето е цвят на слонова кост и по-плътна.

 

 
 

Какво ще кажете за бебета, хранени с адаптирано мляко? Не е ли нужно да се налагат ограничения – така че те да не се пренаситят?

 

Може да сте чували за изследвания, свързващи храненето с адаптирано мляко с бързото нарастване на кърмачето и повишен риск от затлъстяване. Връзката, показана в много проучвания, предизвика загриженост. Защо е по-вероятно бебетата, хранени с адаптирано мляко, да станат с наднормено тегло?

 

Единият отговор е, че адаптираното мляко може да е прекалено енергийно за някои бебета (Hester et al 2012). Но също така се оказва, че начинът на доставка – пиенето от бутилка – е допринасящ фактор.

 

Например в едно проучване на 1250 американски бебета, изследователите установиха, че храненето от бутилки в ранна детска възраст е свързано с тенденция да се яде всичко, независимо от това дали бебетата консумират адаптирано мляко или кърма.

 

Колкото по-често бебето пие от бутилка през първите 6 месеца, толкова по-вероятно е то да консумира повече на по-късен етап (Li et al 2010). Друго проучване, проведено в Обединеното кралство, съобщава за подобни резултати (Brown and Lee 2012).

 

Не е ясно какво означава това. Децата могат да поемат млякото по-бързо от бутилка, отколкото от гърдите. Вероятно бързият темп води до по-голямо консумиране по време на хранене така, че бебетата да свикнат да приемат по-големи порции.

 

Но каквото и да е основната причина, тя предизвиква очевидния въпрос: Не е ли това основателна причина да наложите график за хранене на бебето?

 

Доказателствата предполагат, че не е.

 

Например, експерименталните изследвания показват, че бебетата са чувствителни към вътрешни причини за глад и ситост. Когато се дава възможност да се хранят при поискване, както кърмените (Woolridge и Baum 1992), така и децата, които се хранят с адаптирано мляко (Fomon et al 1975) адаптират количеството на прием в отговор на калоричното съдържание.

 

И когато изследователите проследяват развитието на новороденото с течение на времето, те НЕ са установили, че ограниченията за хранене – включително при график за хранене – намаляват риска детето да стане с наднормено тегло.

 

Такива наблюдения са в съответствие с проучванията при по-големи деца. Натрапчивите, ограничаващи правила за хранене могат да възпрепятстват развитието на саморегулирането. Те могат всъщност да увеличат тенденцията на детето да увеличи т.нар. емоционално преяждане (Jani et al 2015; Rodgers et al., 2013) и това да доведе до прекомерно наддаване на тегло (Tylka et al., 2015).

 

Така че изследователите подозират, че налагането на ограничения – като строга схема за хранене на бебета – са контрапродуктивни за предотвратяване на затлъстяването.

 
 

Други съображения: Дали ефектите от храненето по график се простират извън въпросите, свързани с храненето и енергийната регулация?

 

Това е интересен въпрос.

 

От раждането, бебетата се разтревожват, когато сигналите им за хранене се игнорират.

 

А проучванията показват, че симптомите на хранене могат да помогнат на новородените да се подминат стреса.

 

Новородените плачат по-малко и проявяват признаци на намалена болка, когато получават малки количества кърма или адаптирано мляко (Shaw et al 2007, Blass 1997a, Blass 1997b, Blass and Watt 1999, Barr et al 1999). Акта за кърмене е сам по себе си аналгетик (Blass and Watt 1999). А кърменето може да бъде болкоуспокояващо и редуциращо стреса (Gray et al 2000; Gray et al 2002).

 

И така, какво може да се случи на бебе, което дава сигнали за бърз комфорт, а те рутинно се игнорират?

 

Докато няма проучвания, които да отговорят директно този въпрос, отзивчивата грижа е свързана с развитието на по-добри умения за регулиране на стрес.

 

Освен това, разнообразието от проучвания предполага, че чувствителното и отзивчиво родителство допринася за осигуряване на привързаност и по-добри резултати за децата.

 
 

И има интригуващо изследване относно когнитивното развитие.

 

В това, може би най-голямо проучване за изследване на ефектите от схемата за хранене на кърмачета (Maria Iacovou and Almudena Sevilla, 2013) се проследява развитието на повече от 10 000 британски деца – кърмени и хранени с бутилка – от раждането до 14-годишна възраст

 

Няма експериментални манипулации. Изследователите просто отбелязват дали бебетата са били хранени по график или при поискване, а след това са изследвали когнитивния и академичен напредък. И резултатите благоприятстват захранването при поискване:

 

 

Съответствието не е причина за причинно-следствена връзка, разбира се, а това е само едно проучване. Необходимо е да се повтори.

 

Интересно е обаче да се отбележи, че резултатите от проучването остават почти същите, дори и след като се вземат предвид разнообразни потенциални фактори на средата, като образователните нива на родителите, икономическите фактори, здравето, кърменето, пушенето на майките и излагането на децата на отрицателна дисциплинарна тактика.

 

Няма очевидна причина за разликата между групите. Само разграничението между храненето на бебето при поискване и следването на схема за хранене.

 
 

Обобщаване: Какво наистина знаем за хранене на бебето при поискване?

 

Както и при повечето науки, има още много неща да научим. Все още не разбираме всички детерминанти на качеството на майчиното мляко или защо съставът му се променя с течение на времето. Не знаем всички причини за повишен риск от затлъстяване при кърмачета, хранени с адаптирано мляко и от бутилка. И все още не е ясно какво въздействие може да има графикът за хранене на бебета в дългосрочен план.

 

По-конкретно, нуждаем се от повече изследвания за възможните ефекти, които графикът за хранене на бебета може да има върху регулирането на стреса и когнитивното развитие.

 

Нуждаем се също и от повече изследвания относно физическите темпове на растеж.

 

Това е важно, защото – както видяхме – налагането на график за хранене на бебета може да има противоположни ефекти върху увеличаването на теглото, в зависимост от това дали едно бебе е кърмено или се храни с адаптирано мляко.

 

Междувременно това, което знаем, е, че човешките същества проявяват характеристиките на непрекъснатите хранилки и това е сигурен признак, че сравнително честите „при поискване“ хранения са историческа и еволюционна норма за нашия вид.

 

Също така е ясно, че майчиното мляко може да варира значително по отношение на калорийната плътност, така че бебетата се възползват от възможността да планират синхронизирането на собственните си хранения.

 

И всички бебета – независимо дали консумират кърма или адаптирано мляко – изпитват колебания в своите нужди от течности и енергия. Когато реагираме на техните признаци за глад и жажда, има по-голяма вероятност да отговорим на тези нужди.

 

По материали от parentingscience

_______________________________________________________________

 

Литература:

 

Agostoni C, Marangoni F, Grandi F, Lammardo AM, Giovannini M, Riva E, Galli C. 2003. Earlier smoking habits are associated with higher serum lipids and lower milk fat and polyunsaturated fatty acid content in the first 6 months of lactation. Eur J Clin Nutr. 57(11):1466-72.

Al-Tamer YY and Mahmood AA.2006. The influence of Iraqi mothers’ socioeconomic status on their milk-lipid content. Eur J Clin Nutr. 60(12):1400-5.

Argov-Argaman N, Mandel D, Lubetzky R, Hausman Kedem M, Cohen BC, Berkovitz Z, Reifen R. 2017. Human milk fatty acids composition is affected by maternal age. J Matern Fetal Neonatal Med 30(1):34-37.

Barr RG, Pantel MS, Young SN, Wright JH, Hendricks LA, Gravel R. 1999. The response of crying newborns to sucrose: is it a “sweetness“ effect? Physiol. Behav 66: 409-417.

Bergmeier HJ, Skouteris H, Haycraft E, Haines J, Hooley M. 2015. Reported and observed controlling feeding practices predict child eating behavior after 12 months. J Nutr. 145(6):1311-6.

Blass EM. 1997a Milk-induced hypoanalgesia in human newborns. Pediatrics 99: 825-829.

Blass EM. 1997b. Infant formula quiets crying newborns. Journal of Dev Behavioral Pediatrics. 18:162-165.

Brown A and Lee M. 2012. Breastfeeding during the first year promotes satiety responsiveness in children aged 18-24 months. Pediatr Obes. 7(5):382-90.

Daly SE, DiRosso A, Owens RA and Hartmann PE. 1993. Degree of breast emptying explains fat content, but not fatty acid composition, of human milk. Exp Physiol 78: 741-755.

Dinkevich E, Leid L, Pryor K, Wei Y, Huberman H, Carnell S. 2015. Mothers’ feeding behaviors in infancy: Do they predict child weight trajectories? Obesity (Silver Spring). 23(12):2470-6.

Disantis KI, Collins BN, Fisher JO, and Davey A. 2011a. Do infants fed directly from the breast have improved appetite regulation and slower growth during early childhood compared with infants fed from a bottle? Int J Behav Nutr Phys Act. 8:89.

Disantis KI, Hodges EA, Johnson SL, and Fisher JO. 2011b. The role of responsive feeding in overweight during infancy and toddlerhood: a systematic review. International Journal of Obesity 35: 480–492
Fomon SJ, Filmer, Jr., JA, Thomas LN, Anderson TA and Nelson SE. 1975. Influence of formula concentration on caloric intake and growth of normal infants. Acta Pediatrica Scandinavica 64: 172-181.

Gubbels JS, Thijs C, Stafleu A, van Buuren S, Kremers SP. 2011. Association of breast-feeding and feeding on demand with child weight status up to 4 years. Int J Pediatr Obes. 6(2-2):e515-22.

Gray L, Miller LW, Philipp BL, Blass EM. 2002. Breastfeeding is analgesic in healthy newborns. Pediatrics 109: 590-593.

Gray L, Watt L, Blass EM. Skin-to-skin contact is analgesic in healthy newborns. Pediatrics 105(1).

Gross RS, Mendelsohn AL, Fierman AH, Hauser NR, Messito MJ. 2014. Maternal infant feeding behaviors and disparities in early child obesity. Child Obes. 10(2):145-52.

Hausman Kedem M, Mandel D, Domani KA, Mimouni FB, Shay V, Marom R, Dollberg S, Herman L, Lubetzky R. 2013. The effect of advanced maternal age upon human milk fat content. Breastfeed Med. 8(1):116-9.

Hester SN, Hustead DS, Mackey AD, Singhal A, and Marriage BJ. 2012. Is the macronutrient intake of formula-fed infants greater than breast-fed infants in early infancy? Journal of Nutrition and Metabolism: 891201.

Iacovou M and Sevilla A. 2013. Infant feeding: the effects of scheduled vs. on-demand feeding on mothers’ wellbeing and children’s cognitive development. Eur J Public Health. 23(1):13-9.

Illingworth RS, Stone DHG, Jowett JH and Scott JF. 1952. Self-demand feeding in a maternity unit. Lancet 1: 683-687.

Innis SM. 2014. Impact of maternal diet on human milk composition and neurological development of infants. Am J Clin Nutr. 99(3):734S-41S.

Institute of Medicine, National Academy of Sciences. 1991. Nutrition during lactation. Washington, DC: National Academy Press.

Jackson DA, Imong SM, Silpraset A, Preunglumpoo Ruckphaopunt S, Williams AF, Woolridge MW, Baum JD, and Amatayakul K. 1988. Circadian variation in fat concentration of breastmilk in rural Northern Thailand. British Journal of Nutrition 59: 365-371.

Jani R, Mallan KM, Daniels L.2015. Association between Australian-Indian mothers’ controlling feeding practices and children’s appetite traits. Appetite 84:188-95

Jenness 1974. Biosynthesis and composition of milk. Journal of investigative dermatology. 63: 109-118.

Kersting M and Dulon M. 2001. Assessment of breastfeeding promotion in hospitals and follow up survey of mother-infant pairs in Germany: The Su-Se study. Public Health Nutrition 5(4): 547-552.

Khan S, Hepworth AR, Prime DK, Lai CT, Trengove NJ, Hartmann PE. 2013. Variation in fat, lactose, and protein composition in breast milk over 24 hours: associations with infant feeding patterns. J Hum Lact. 29(1):81-9

Konner M. 2005. Hunter-gatherer infancy and childhood: The !Kung and others. In: Hunter-gatherer childhoods: Evolutionary, developmental and cultural perpectives. BS Hewlett and ME Lamb (eds). New Brunswick: Transaction Publishers.

Li R, Fein SB, Grummer-Strawn LM. 2010. Do infants fed from bottles lack self-regulation of milk intake compared with directly breastfed infants? Pediatrics. 125(6):e1386-93.

Mandel D, Lubetzky R, Dollberg S, Barak S, Mimouni FB. 2005. Fat and energy contents of expressed human breast milk in prolonged lactation. Pediatrics. 116(3):e432-5.

Mihrshahi S, Battistutta D, Magarey A, Daniels LA. 2011. Determinants of rapid weight gain during infancy: baseline results from the NOURISH randomised controlled trial. BMC Pediatr. 11:99.

Prentice AM and Prentice A. 1988. Energy costs of lactation. Annual review of nutrition 8: 63-79.

Prentice A, Prentice AM and Whitehead RG. 1981. Breast-milk concentrations of rural African women I. Short-term variations within individuals. British Journal of Nutrition 45: 483-494.

Rocquelin G, Tapsoba S, Dop MC, Mbemba F, Traissac P, Martin-Prével Y. 1998. Lipid content and essential fatty acid (EFA) composition of mature Congolese breast milk are influenced by mothers’ nutritional status: impact on infants’ EFA supply. Eur J Clin Nutr. 52(3):164-71

Rodgers RF, Paxton SJ, Massey R, Campbell KJ, Wertheim EH, Skouteris H, Gibbons K. 2013. Maternal feeding practices predict weight gain and obesogenic eating behaviors in young children: a prospective study. Int J Behav Nutr Phys Act. 10:24

Saxon TF, Gollapalli A, Mitchell MW, and Stanko S. 2002. Demand feeding or schedule feeding: infant growth from birth to 6 months. Journal of reproductive and infant psychology 20(2): 89-99.

Severn Nelson EA, Schiefenhoevel W, and Haimerl F. 2000. Child care practices in nonindustrial societies. Pediatrics 105: 75-79.

Shah PS, Aliwalas L, and Shah V. 2007. Breastfeeding or breast milk to alleviate procedural pain in neonates: a systematic review. Breastfeeding medicine 2:74-82.

Szabó E, Boehm G, Beermann C, Weyermann M, Brenner H, Rothenbacher D, Decsi T. 2010. Fatty acid profile comparisons in human milk sampled from the same mothers at the sixth week and the sixth month of lactation. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 50(3):316-20.

Tilden CD and Oftedal OT. 1997. Milk composition reflects pattern of maternal care in prosimian primates. American Journal of Primatology 41: 195-211.

Tylka TL, Lumeng JC, Eneli IU. 2015. Maternal intuitive eating as a moderator of the association between concern about child weight and restrictive child feeding. Appetite 95:158-65.

Ventura AK, Inamdar LB, Mennella JA. 2015. Consistency in infants’ behavioural signalling of satiation during bottle-feeding. Pediatr Obes. 10(3):180-7.

Wojcik KY, Rechtman DJ, Lee ML, Montoya A, Medo ET. 2009. Macronutrient analysis of a nationwide sample of donor breast milk. J Am Diet Assoc. 109(1):137-40.

Woolridge MW. 1995. Baby-controlled breastfeeding: Biocultural implications. In: Breastfeeding: Biocultural perspectives. P. Stuart-Macadam and KA Dettwyler (eds). New York: Aldine deGruyter.

Woolridge MW and Baum JD. 1992. Infant appetite-control and the regulation of breast milk supply. Children’s hospital quarterly 3:133-119.

Woolridge MW and Fisher C. 1988. Colic, ‘Overfeeding,’ and Symptoms of Lactose Malabsorption in the Breast-Fed Baby: A Possible Artifact of Feed Management. Lancet 13: 382-384.