Майчиното мляко съдържа най-добрата комбинация от въглехидрати, белтъци, мазнини, витамини и минерали, които захранват Вашето растящо дете.
Не след дълго вашето бебе ще взима много от основните хранителни вещества от твърдата храна.

 

В тази статия ще ви кажа всичко, за което е добре да знаете за необходимите градивни елементи, нужни да съградят вашето дете силно и здраво.

 

ВЪГЛЕХИДРАТИ: Зареди ме с гориво!

 

Въглехидратите (добри срещу лоши) са винаги в новините – какво толкова специално за тях?

 

Те са предпочитан източник на енергия за цялото тяло, включително мозъка и централната нервна система. Делят се на два вида, прости и сложни, въпреки че и двете в крайна сметка стигат до глюкоза в кръвния поток.

 

Сложните въглехидрати (т.нар.  „добри“), се намират в пълнозърнестите храни, като зърнени храни, хляб и макаронени изделия, бобови растения, плодове и зеленчуци. Тъй като те отнемат повече време за храносмилане, отколкото техните прости приятели, те предоставят на  бебетата постоянен източник на енергия, необходима за растежа им, особено когато те започват да пълзят и ходят.

 

Простите въглехидрати се усвояват бързо и допринасят за бързото повишаване и съответно спадане на захарта, което от своя страна може да направи детето ви раздразнително и да го остави без енергия.

 

Някои прости въглехидрати, като тези, намерени в кафевия оризов сироп, ориз и ечемичен малц, чист кленов сироп, меласа и мед са полезни (след първата година) в малки количества.

 

Високо рафинираните въглехидрати като тези в бялата захар, царевичния сироп, рафинираните зърнени продукти и сладкишите са лишени от естествените им хранителни вещества и не се препоръчват.

 

Комплексните въглехидрати са най-добрите, защото простите изпълват детето ви с празни калории и в излишък те могат да разрушат източника на организма на витамини от групата В.

 

Никога не използвайте изкуствени подсладители вместо захар, тъй като бебетата много трудно разграждат тези химични вещества.

 

БЕЛТЪЦИ: Изграждат Вашето бебе

 

Белтъците са от съществено значение за растежа и възстановяването на бебетата. Те имат нужда от белтък (или т.нар. протеин) за всеки процес в организма, включително изграждането на косата, мускулите, както и ензими за храносмилането.

 

Протеините също така помагат на бебетата да се противопоставят на инфекции и за изграждане на силна имунна система. Майчиното мляко е най-добрият източник на белтъци за подхранване на бързия растеж на бебето през първата година.

 

Белтъците се състоят от двадесет и две аминокиселини, които идват от храна или се произвеждат в нашето тяло. Пълните протеини съдържат всички необходими аминокиселини необходими за растежа. Животинските източници, като яйца, птиче месо, и месо са пълни протеини. Соята също е пълен протеин.

 

Храносмилателната система на бебето лесно абсорбира белтъци на растителна основа. Белтъците от растителни източници като киноа са лесно смилаеми за бебетата и силно резорбируеми. Най-добрите белтъци на растителна основа включват бобовите растения, зърнени (просо, амарант ), семена и ядки, зелени листни зеленчуци и покълнали семена. Когато се консумират в комбинация тези храни осигуряват всички пълни протеини.

 

Животинските източници на протеини са по-трудни за бебето да ги храносмила, така че използвайте тези храни в малки количества.

 

МАЗНИНИ: Не всички са лоши

 

Всичката противоречива информация за мазнините може да ни доведе до объркване.

 

Истината за мазнините е, че бебетата се нуждаят от тях за растежа и развитието на мозъка.

 

Объркването е между добрите и лошите мазнини. Добрите мазнини включват мононенаситени мазнини, преобладаващи в зехтина, фъстъченото масло, рапица или рапично масло, авокадо, и полиненаситени мазнини, като омега-3 и омега-6.
Омега-3 мастните киселини са силно концентрирани в по-мазните риби като сьомга, сардини, скумрия и аншоа, както и в други риби като риба тон. Растителните омега-3 източници са зелените листни зеленчуци, лененото семе (най-добрият източник), соя и орехи.

 

Омега-6 мастните киселини се намират предимно в слънчогледовото и шафраново масло, а също в царевичните и соеви масла.

 

Лошите мазнини са наситени и транс- мазнини. Твърде много наситени мазнини в детството са смятани като причина за екземи, астма и други възпалителни заболявания като артрит и сърдечни болести, които причиняват повишаване на холестерола в кръвта.

 

Наситените мазнини се съдържат предимно в животински продукти като месо, птици, риба, пълномаслено мляко, масло, сирене и яйца . Растителните храни, които съдържат големи количества наситени мазнини са кокосовото и палмово масло.

 

Транс мазнините са изкуствени, получени чрез процес, наречен хидрогениране. Закуските и полуфабрикатите, съдържащи транс- мазнини включват маргарини, картофен чипс, бисквити, кексове, пуканки за микровълнова фурна, мюсли и преработени храни, като например замразени пици.

 

Здравословни мазнини

• осигуряват концентриран източник на енергия с два пъти повече калории, съотнесено със същото количество въглехидрати или белтъци.

 

• са необходими за абсорбцията, транспортирането и усвояването на мастноразтворимите витамини (A, D, E и K).

 

• играят ключова роля в развитието на мозъка и очите. В мозъка, те помагат за покриването на  миелиновата обвивка (защитното покритие на нервите), а в очите спомагат за развитието на светлочувствителните клетки на ретината.

 

• са от съществено значение за поддържането на нормален баланс на захарта в кръвта.

 

• съдържат незаменими мастни киселини, като омега-3 и омега-6, които не могат да бъдат синтезирани в организма.

 

• защитават развиващите се бебшки телца и техните вътрешни органи. Бебетата се рзвиват с помощта на здравословните мазнини, намиращи се в майчиното мляко, които съдържат над 50 процента от калориите кърмата. Освен с кърмата, хранете бебето си с добрите мазнини, които са мононенаситени и полиненаситени, и с възможно най-малките количества наситени мазнини. Най-добре да се избягва хранене на бебето с никакви транс- мазнини.

 

„Диетата на бебетата и прохождащите деца не трябва да ограничава приема на здравословни мазнини преди навършване на две годинки. Всички мазнини трябва да осигуряват около половината от техните калории.“

 

Холестерол

Холестеролът е липид,той не е мазнина и не е източник на енергия за тялото.

 

Въпреки, че е жизнено важен за нашите телесни процеси, както при мазнините, има добри, така и лоши форми. При бебетата помага в производството на витамин D, подпомага усвояването на калций за здрави кости и е част от миелиновата обвивка, която обвива нервните клетки. Също така и участва в храносмилането.

 

Холестеролът се намира в продукти от животински произход, но тъй като черният дроб произвежда всичкия холестерол от който имаме нужда, нашият прием на животински храни трябва да бъде умерен.

 

Проучванията показват, че някои деца още до четири години имат много високи нива на холестерол, предимно в резултат на хранене с твърде високо съдържание на наситени мазнини.