Пшеничните алергии и бебето – кога вашето бебе може да яде пшеница?

 

Пшеницата, заедно с млечните продукти, е една от най-объркващите храни, които представяме на нашите бебета. Тъй като пшеницата е алерген, често сме убедени, че трябва да се избягва в диетата на бебето до 12-месечна възраст – както често са и другите алергични храни. Това вярване обаче не се основава на повечето педиатрични препоръки.

 

Няколко източници твърдят, че не въвеждат пшеница до 1, 2 или дори 3 години. По-голямата част от тях, обаче, посочват и приемат, че пшеницата може да бъде въведена на възраст около 7-9 месец. Най-добре е да изчакате да въведете пшеница, докато не сте сигурни, че Вашето дете няма реакции към ориз, овес или ечемик.

 

Повечето педиатри ще кажат, че пшеницата трябва да бъде въведена едва след като са въведени други зърнени храни. Това на теория ще ви позволи да разберете дали вашето бебе има някаква чувствителност към зърната. Следвайки този метод не гарантира, че вашето дете няма да има реакция към пшеницата, но ще покаже дали трябва да внимавате с чувствителността към зърнените храни. Това, разбира се, не е идеалният метод.

 

Повечето бебета ще бъдат изложени на глутен, когато въведем ечемик или овесени ядки между 4 и 7 месец. Имайте предвид, че овесът естествено не съдържа същия глутен, какъвто пшеницата. Овесът може кръстосано да се замърси с глутен по време на преработката.

 

 

На каква възраст мога да въведа пшеница и глутен на моето бебе?

 

 

Когато бебето ви навърши 8-9 месеца, можете да започнете да въвеждате пшенични продукти като пшеничен зародиш, пшеничен препечен хляб, зърнени закуски със смесено зърно с пшеница или пълнозърнести хлябове, които съдържат пшеница. Уверете се, че сте се консултирали с вашия педиатър, ако имате съмнения и не сте сигурни за въвеждането на пшеница. Това е много важно, тъй като Вашето дете може да бъде в ситуация, в която общите препоръки да не може да се прилагат.

 

Моля, имайте предвид, че тази препоръка се основава на предположението, че бебето ви не е показало хранителна чувствителност. Същото се основава и на предположението, че нито един от родителите няма пшенични алергии.

 
 

Какво представлява глутена?

 

 

Глутенът (от латински: gluten – „лепило“) е белтъчна смес, която се съдържа в храни, произведени от жито и подобни на него растения (ечемик, ръж). Не всички житни култури съдържат глутен. Веществото придава еластичност на тестото, като спомага за запазване на формата му при процеса на втасване. Пшеницата съдържа по-голямо количество глутен от всяко друго зърно.
 
Глутена се определя като главният показател за качеството на пшеничното брашно за производство на хляб. Измерва се в проценти. Нормалното съдържание, което позволява направата на хляб, е от 21 до 30%. При по-високи стойности качеството на хляба е по-добро. Пшениците с глутеново съдържание под 18%, са в категорията фуражни.
 
Глутенът е изолиран от италиански химик през ХІХ век чрез т.нар „отмиване на глутен“.

 

Храните, които обикновено съдържат глутен, включват хляб, тестени изделия, брашно и бисквити.

 
 

Какви може да са храносмилателните проблеми, свързани с пшеницата и глутена?

 

Алергия към пшеница

 

Истинската алергията към пшеница е сравнително необичайна и не бива да се бърка с непоносимостта към пшеницата. Алергията към пшеницата е отговор на имунната система към някои нейни протеини. Тя се идентифицира доста лесно, тъй като реакциите обикновено се случват в рамките на 2 часа – а понякога и само минути след консумацията на пшеница.

 

Признаците за алергична реакция включват

 

• обриви
• симптоми на сенна хрема
• затруднения в дишането (понякога тежки)

 

Ако бебето ви покаже тези или други симптоми, незабавно потърсете медицинска помощ.

 

Нетърпимост към пшеницата или непоносимост към глутен

 

Нетърпимостта не е алергична реакция, а възниква, когато тялото има затруднения да усвоява определени храни. Нетърпимостта към пшеницата е по-често срещана от алергията към пшеницата и може да предизвика доста тежки реакции в червата.

 

Въпреки, че алергиите могат да са отминали, непоносимостта към определени храни обикновено е през целия живот, така че проблемната храна трябва постоянно да се избягва.

 

Винаги консултирайте се с лекаря на детето си, ако подозирате, че бебето ви е чувствително към определена храна.

 

Целиакия

 

Целиакия (известна също като Цьолиакия, глутенова ентеропатия или непоносимост към глутен) е непоносимост към глутен през целия живот. Това означава, че човек с целиакия не може да яде пшеница, ечемик, ръж, овес или всякаква храна, която ги съдържа.

 

Целиакията е сериозно състояние, при което имунната система на тялото погрешно третира глутена като вредно вещество. В крайна сметка увреждането на тънките черва предотвратява преработката на хранителните вещества от други храни. Това води до сериозни хранителни проблеми.

 

Целиакията е наследствено заболяване, което се отключва при контакт с глутен.

 

Симптомите на Целиакията при бебета обикновено се наблюдават между 9 и 18 месеца и включват:

 

• Диария
• Загуба на тегло или слабо покачване на теглото
• Анемия
• Липса на апетит
• Недохранване
• Подуване на стомаха
• Безпокойство и раздразнителност
• Дерматит (сърбящ обрив)

 

Какво да кажем за ранното въвеждане на пшеницата, за избягване на алергия към пшеница или непоносимост към глутен?

 

През 2006 г., е публикувано проучване в списание Pediatrics, със заключение, че

 

 

Интересно е, че проучването отбелязва няколко причини, поради които може да се установи този повишен риск. Забележително е, че

 

„Друго възможно обяснение защо закъснялото въвеждане на житни зърна е свързано с алергията към пшеница е, че когато пшеницата се представя на по-голямо дете, тя се дава в по-големи количества. Можем да предположим, че голямото антигенно натоварване може да доведе до активиране на Т-клетките вместо толерантност.“

 

Въвеждане на алергенни храни и пшеница

 

Препоръките за въвеждане на чести алергенни храни за бебето се променят!

 

Проучване от 2008 г. и много други след това, показаха, че чакането да въведете алергенни храни на вашето бебе не може да предотврати всяко атопично заболяване (екзема). Мнозина сега предполагат, че на бебето могат да бъдат въведени всякакви храни още от самото начало (за тези, които нямат история на хранителни алергии и/или непоносимост към глутен).

 

„Въпреки че твърдите храни не трябва да се въвеждат преди 4 до 6-месечна възраст, няма актуално убедително доказателство, че забавянето на въвеждането им след този период има значителен защитен ефект върху развитието на атопично заболяване, независимо от това дали кърмачетата се хранят с адаптирано мляко или кърма. Това включва забавяне на въвеждането на храни, които се считат за силно алергенни, като например риба, яйца и храни, съдържащи фъстъчен протеин.

 

Неотдавнашно интервю с д-р Гриър в Medscape Pediatrics отбелязва, че

 

 

Въпреки, че вече има доказателства, че е по-добре да въведете пшеница на бебето още между 4 и 7 месец, препоръчвам ви да се консултирате с педиатър за това!

 

Винаги се консултирайте с вашия педиатър за въвеждането на твърди храни на вашето бебе и специално обсъдете всички храни, които могат да поставят рискове за появата на алергична реакция.

 

___________________________________________

 

Източници:

 

Mayo Clinic – Wheat Allergy

Allergic Child – Wheat Allergy

National Digestive Diseases Information Clearing House – Celiac Disease

When Can Babies Have Wheat?